Тихо Сбогуване!

Вятърът я изпрати в онази нощ сребролунна

и света опустя - отиде си, любовта!

Без шум, без глъч, без трясък…

а с нея всички надежди, копнежи и мечти.

Тогава се запитахме дали ще има изгрев нов

дали ще можем да обичаме, ще вярваме ли,

ще се вричаме ли, аз и ти, ти и аз

но вече в други пламенни очи.

Сега е късно, времето лети…

обичахме двама, но вече други искрени души,

изгреви посрещахме, в нощите крояхме хиляди мечти

любовта изпращахме, но вече без сълзи…

Сега е късно и времето не спира да лети,

а пак сме тук с въпросите като за първи път,

дали ще можем да обичаме, ще вярваме ли

ще се вричаме ли… аз и… ти

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf