Душата ми е розова!Но честочервеното избива.От кръвта.А раната зашивамс очилата,залепям и смокиново листо!
Душата ми е розова!О, Боже!Кажи, от мен какво не си вземал?По някога оставяш ме сираче,но пак усмивкана лицето си ми дал!
Душата ми е розова!Разбра ли?Отдавна ли светът е почернял?Не се надсмивай!Мога да го кажа.Без мен на този свят-не си живял!