Паяжина и прах

След един ден без тебе,
душата ми хваща паяжина и прах,
утихва, полепва по мене бавно,
полазва по сърцето ми паяка - страх, страх, страх.

Както преди, се чувствам сама,
както преди се питам с кой си
и от напрежение устните ми изпускат
бавно и плахо "хайде звънни ми или завинаги ме остави"
в това положение, често се случва да бъда.

Минавам а капките от този студен дъжд
карат тялото ми да настръхва, очите да сълзят,
вървя през локвите настъпвам пръста полепнала,
а ръцете ми сякаш кървят.

Няма кой да ги хване, няма кой да те дръпне
от мътната локва, да те пази от студения дъжд,
както преди бърша сълзи, а ти сега на топло
стоиш и едва ли за мен се сещаш, теб едва ли те боли.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf