без име

лятах - а ветрове нашепваха - ходи

земята гръд за тебе днес разтваря,

недей лети, ходи ... летежът е за птиците

ти си човек ... ходи

мечтах - а синьото в небето розовееше

подобно на мечтите,

подобно на момински бузи алени

и глас в безоблачното тихичко нашепваше

живей разумно, мечтите забрави ...

будна аз сънувах празници,

в сън будавах с делници,

летях, мечтах, от любови запленена,

от окови тайничко освободена ...

и ветровете аз за малко ще послушам,

после тайно пак отново ще летя

и ще мечтая и ще съм мъничка звезда

в простора син, за теб, за мен

и вместо нас тя ще сияе ...

кой знае ... кой знае ...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf