МИГОВЕ В ТИШИНА

Душата ми трепери,

като врабче през зима

и покой не може да намери

в реалността необозрима.

Студено и е на душата,

макар, че вън е лято.

Самотно и е на горката,

макар да има свое ято...

*

Душата ми е намачкан лист,

мачкан безогледно, без жал,

от времето променен, пожълтял,

но на времето в бурите оцелял.

*

В миг на щастие

ме докосва най-финото

трептене на светлината.

В миг на притеснение

ме потиска

ефирното мъждене на душата,

сякаш невидима сила

ми притиска сърцето...

Защо там тя се е свила?

Защо души в мен детето?...

*

Откъде се взема у човека

безкрайната мъка и жал,

която душата му обвзема

сякаш любов не и е дал?

Човекът - поет

е непрестанно страдание,

непрестанен вик,

сподавено ридание

в живота си миг...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf