Съпътства ме смразяваща самота,завита в тъмната пелерина на нощтанеусетно стигнала бях до кръстопът:Накъде ли да тръгна аз сега?
Мисли хиляди в главата ми нахлуха,заля ме изпепеляваща топлина,спомени като на екран се появихабезпомощна останах в непрогледната тъмнина.
Колко време мина - неу сетих, когатопред себе си видях светлинамоята спътница - луната бе изгрялас нея продължих пътя си в нощта.