|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
За сбогом
Разпокъсано докосвам тишината
в очакване да чуя онзи звук
от стъпките ти там в далечината,
а ти си на съзвездия оттук...
Носим се в различни две вселени
и всеки сгрява своя свят с топлина,
но късно вечер в самотата упоени
си спомняме за допира с тъга,
за милувките и погледите нежни,
за думите и мислите без край,
недоизречени, но в пълнота разбрани...
остави ме да пия тихо твоя рай
и всяка дума беше повече от смисъл -
беше чувство и разкриване докрай
и макар и да поиска да ме пазиш,
аз пак потънах... дай ми!... целият се дай!!!
...
Искам... а не мога да те имам,
даже зрънца от това, което си.
Ще си тръгна, да, прав беше, че съм силна -
ще те изтръгна и от мислите дори!
Не защото съм безмилостно жестока,
а защото всеки пази своя бряг,
срещнахме се там - на кръстопътя,
но не спряхме своя път и своя бяг...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: bluedesi
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-09
прочитания: 86
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7737
Автори: 2104
Произведения: 48846
Съобщения: 213757
Лексикони: 2299
Коментари: 73626
SMS-и: 806
Снимки: 4947
|
|
|
|
|
|
|
|
|
