|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Като птица...
Музиката стреля я в сърцето
със стрелите шоколадово-горчиви,
забиват се убийствено, но нежно -
изтръгват и последните и сили...
Потапя се в спомените бурни,
напуска пак света си балансиран,
забравя всички принципи и норми,
в емоцията потъвайки умира,
издъхва, но пак се съживява,
за да види дъгата и простора,
да усети животът как минава
край нея - заклещена в затвора
на клетката си сива, недостъпна,
навън са крилатите и братя,
но тя, приела жертвата, отстъпва
затворена тук щастието ще чака...
А и да отлети, и да забрави,
тя никога там няма да е цяла,
с крилата, разпокъсани от рани,
ще падне преди да е видяла
онзи залез призрачно прекрасен,
утрото, родено тихо в здрача...
Изборът стои пред нея ясен -
Няма избор...
Иска само да заплаче,
да пее за поля недостижими,
да затвори уморените очи,
да впрегне последни капки сили
и да полети... да, пак да полети...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: bluedesi
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-06-10
прочитания: 92
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7737
Автори: 2104
Произведения: 48846
Съобщения: 213757
Лексикони: 2299
Коментари: 73626
SMS-и: 806
Снимки: 4947
|
|
|
|
|
|
|
|
|
