|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Като птица...
Музиката стреля я в сърцето със стрелите шоколадово-горчиви, забиват се убийствено, но нежно - изтръгват и последните и сили... Потапя се в спомените бурни, напуска пак света си балансиран, забравя всички принципи и норми, в емоцията потъвайки умира, издъхва, но пак се съживява, за да види дъгата и простора, да усети животът как минава край нея - заклещена в затвора на клетката си сива, недостъпна, навън са крилатите и братя, но тя, приела жертвата, отстъпва затворена тук щастието ще чака...
А и да отлети, и да забрави, тя никога там няма да е цяла, с крилата, разпокъсани от рани, ще падне преди да е видяла онзи залез призрачно прекрасен, утрото, родено тихо в здрача... Изборът стои пред нея ясен - Няма избор... Иска само да заплаче, да пее за поля недостижими, да затвори уморените очи, да впрегне последни капки сили и да полети... да, пак да полети...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: bluedesi
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-06-10
прочитания: 92
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7737
Автори: 2104
Произведения: 48846
Съобщения: 213757
Лексикони: 2299
Коментари: 73626
SMS-и: 806
Снимки: 4947
|
|
|
|
|
|
|
|
|