Целувка

Целувал съм страста,

и тя отвръщала е жарко,

а  името и бе жена,

прикрила своето коварство...

поименно ще ви я назова.

   Целуваше ме...

да,  тръпчиво...

и галеше ме  с огнената си коса,

дъхът и бе на ароматно вино,

 в мрака и присветваше искра.

  Бедра копнежно бе обвила,

с нестихващо болезнен стон,

 в греховете ми се беше породила,

а любовта ми даде и подслон.

  Изпиваше в клепачите ми,

множество безсъния 

 и връщаше ме пак в път,

където хиляди безумия,

потрепваха в нежната и плът.

  Оставих с нокти тя да пише в сърцето,

крещейки думата любов,

дамги в устните ми  прогорила,

без правото на послеслов...

  Целувал съм я, да  в безумие

и тя отвърна ми така,

а после тръгна си... измамница ,

тя май се казва Самота.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf