САМО ТИ

Повдигам пак клепачи сънено,
В очакване на твоето писмо.
Сърцето пак остава ми разбунено,
За поредното в живота ми тегло.

Нима не чувстваш болка - капчица дори,
Сърцето ти какво - към мен се вледени.
Приятни бяха казваше съвместните ни дни,
Какво ли в същност, нашето приятелство уби.

Ще чакам някога и ти виновно да застанеш,
Сега не искаш да сведеш глава дори.
Не искам нищо в тоя живот на сила,
Но в сърцето - никоя не ще остане,
Това ще бъдеш само ти - вече разбери.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf