На Кранево

Бях дистрибутор на храни, маркови кафета и напитки - уиски, водка и коняци на Албена, Кранево и Златните пясъци, едно лято. Бях щастлив, че имах възможността да работя и да почивам на най-красивата лагуна, каквато е Албена и също така да се радвам на хубавото време и на морето, което беше лазурно синьо и чисто, като сълза в тази част на ивицата в присъствието на Тополи и ниски храсти и тучни градини, създадени от човешката ръка. В края на плажната ивица, имаше рибарски бар, който събираше много хора, защото държеше ниски цени и имаше разнообразно меню. Интериорът му беше прост - със стени от камък, дървен под, скован от дъски бар и покрит отгоре с рибарски мрежи с имитирани вплетени листа в тях, а отстрани с аранжировка от саксии с цветя и кактуси. Беше близко до морето и плажа, така че хората се тълпяха на рояци и сбуни. Изпиваха си питето или горещото кафе и фрапе и се оттегляха на плажа или се потапяха във вълните. Аз който бях вече установил връзка с наемателите, които бяха от гр. Балчик и бяха доста добри и шегаджии, сновях често с най-хубавите кафета - Сантос Роял, Лаваца, Или, Спетема. Те се обръщаха шеговито към мен - Какво, Сантосче ли? - знаейки изгодата от това да ги зареждаш в момент, а когато има най-много оброт и веднага на секундата и то с най-добрите кафета и букети - различни процентови смеси в кафето, което е за основа. Морето беше изхвърлило един голям ранен делфин на пясъка, който беше белнал корема си в резултат от снощната буря.

- Знаеш ли колко е хубав със зеле - пълнен! - каза единият от барманите.

- А знаеш ли, колко е хубава глобата от 3000 долара на морската администрация за контрол на бреговата ивица, само костите му да видят? - отвърнах аз, рискувайки да се скараме с тях, имайки предвид екологичните си убеждения и това, че самият аз бях вегетарианец от години.

Дадох им да се почерпят с по 100 гряма водка, на моя сметка и върнах делфина  в морето, което го беше изхвърлило - беше леко ранен, но водната среда щеше да му подействува по-добре. Това нещо свали 100 килограма товар от гърба ми, защото бях спасил живота на едно рядко и 100 процентово защитено същество, като Черноморският делфин - още повече, че бях еколог по убеждения и изпълних своят обет пред съвестта си. Те са и близки до човека по интелект. Това означава, че е равносилно да убиеш човек. Говорят си на техният неразбираем за нас език и не пречат никому.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf