Отчаяние

В опушена спарена дупка,

със смрад препълнен пепелник,

коса разрошил пие блудник,

безкрайно стар с измъчен лик.

Вонята алкохолна го обгражда,

но той нехае, всеки миг,

на чашата изгарящата жажда

се впива в него с копнежен вик. 

Разгърдил риза захабена,

оголил побеляла гръд,

поглежда празно цялата вселена

и спуска се на долу

по стръмно наклонилият се път.

С ръце треперещи се мъчи да прогони маранята,

играеща в празните очи,

а после ничком се отпуска на земята,

в кошмарен полусън се мята и гори.

Облива се в пот вонлива,

изгубил пак човешкият си вид,

събужда се за нова капка течност тъй парлива

и губи си душата миг след миг...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf