Моята планета
Защо остави моята планета В безбрежната вселена да тъжи? Изгаряща от огнената сила, Мечтаеща за твоите очи! Прегръщана от мрака и небето, Целувана от лунна светлина И криеща сълзите си в сърцето, Докосната от сребърна звезда... Защо остави клетата Венера Със споменът за твоята любов? Тя те търси... но не те намери, Привикнала с небесния живот. Умираща, сънуваща магия, Надежден пламък в твоето небе... Не я забравяй - тихо прегърни я И подари й своето сърце... Защо остави моята планета С умората, със злата тишина...? Потискаща, влудяваща сърцето След залеза на топла доброта! Страхуваща се пак да те обича, Страхуваща се, мразеща съня... Мечтаеща на Слънце да прилича, За да огрява твоята душа! 2003г.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Giovanita
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-10
прочитания: 165
точки: 43 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )
|
