Нека легна до тебе, да докосна ръката, да се вгледам в очите и да чуя сърцето - за да ти имам доверие! Ще ти разказвам живота си, а ти ме виждай с душата си! Нека постелята не ми дава да ставам и в пелената от сълзи да се разголвам - ранима и хубава все пред теб - непознатия! Нека да вдишам на утрото въздуха, натежало от моите думи! И облякла свойта рокля измачкана, да си тръгна, но след мен да оставя вратата отворена!!!