От предбожествен стих...

Начало

Творби

Автори

Клубове

е-издания

е-книжарница

Истории

Лексикони

SMS-и

Форум

Чат

Други

Начало

Наши приятели


Творба - информация

Слънчево дете все бяга:

някъде в мен.

Не точно, както аз...

Но,

когато се кача

на кулата с часовника-

ще видя младостта

на цифрите.

И ще броя.

В търпеливи дни:

дълбоки думи.

Първа... Усмихвайте се.

Само тази вечер

от билото се спуска

предбожествен стих.

А небето е преливащо

в едри чаши

и по дъното играят

кръгове.

От тънко благородство.

На поетични аристократи.

С шалове от същите комети.

И нищо не е забравено.

Дори от забравените

грамофонни плочи

идват Назарет...

Втора... няма било,

защото звездите са бохеми.

А познатите ми феи

дорисуват стол.

Искам да повторя стих.

Не, както някога.

Както... никога!

Трето: ела, преди разсъмване.

Всички музиканти спят.

София е замък,

а в коридорите е разлято вино.

От още недопита любов.

От предбожествен стих.

Павлин Пушкаров

2008-06-11

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: zalez
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-11
прочитания: 140
точки: 58 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 32 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7550
   Автори: 2042
   Произведения: 45911
   Съобщения: 201554
   Лексикони: 2048
   Коментари: 68532
   SMS-и: 800
   Снимки: 4704