Бели... бели къщите същински перли се редуват със зелените кипариси край пътя... небето синьо... синьо се прелива тихо със морето кротко легнало като в тепсия... вечерите... топли... страстни... в черните очи се крият на момчето от таверната на Ясос... а нощите... горещи... потъват в охладено узо под звуци на бузуки в малките крайморски кръчми... а утрините тук са тихи... пасторални... с аромати на кафе, на топъл хляб и печена канела...
далеч от Халкидики кротко крача под липите към дома си, а душата ми танцува... все още... онова сиртаки...