Пак заваля

Празни сълзи отрони небето.
Бели.
Изцъклени.
Пак заваля.
Празните жици - черни от птици,
под това тежко небе
съскат
от жалост.
Мъртви гнезда.
Неродените птичета,
(призраци сякаш),
в прозореца кацат.
Очите ми плачат.
Спомен, отпуснал строшени крила,
на въжето на моите мисли
тихо
се клати.
Пак заваля.

09.06.2008

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: tndr
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-11
прочитания: 114
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7720
   Автори: 2101
   Произведения: 48603
   Съобщения: 212228
   Лексикони: 2290
   Коментари: 73171
   SMS-и: 806
   Снимки: 4939