Изследователи (епизод 18)

Изследователи

Епизод 18

Светът на войната

Да изследваме разума в космоса на тази далечна галактика се оказа сложна задача за нашия екип на „Изследователи”. Поредната планета, която изследвахме вече и с помощта на модулите от Азирио, беше в планетната система Харат. Харат беше звезда няколко пъти по- голяма от слънцето и имаше синкаво- жълт цвят. Светеше много по ярко и в планетната й система съществуваха десет малки планети от земен тип – скалисти и шест газови гиганта от порядъка на Юпитер и дори и по големи планети. Около всички тях се завъртаха множество малки и големи луни. Почти всички планети в системата бяха безжизнени, като изключим петата поред планета, наречена от нас, Ворн. На нея с удивление открихме подобен на нашия материален свят. Животът на тази планета кипеше с огромна сила. Биоразнообразието наподобяваше напълно на това на Земята. Срещаха се всички видове животни, както и подобни на динозаври, така и по малки земноводни, влечуги, октоподоподобни, живеещи на сушата, членестоноги (раци, скорпиони и подобия на паяци), както и насекоми, които бяха най-приспособимите за условията на планетата. Разумните същества на тази планета бяха с оранжева кожа и приличаха на гущери, които вървят. Като изключим, че сърцето и мозъкът им наподобяваха на човешките, по всичко друго приличаха на влечуги. Интересното при тях е, че емоцията и агресивността бяха твърде развити. Както при нас хората, тези същества се биеха по между си за почти всичко и водеха многобройни войни. Ние присъствахме чрез своите следвачи на могъща война между великите сили. На планетата съществуваха два континента източен и западен, които обхващаха екваториалните области и умерените пояси на света на Ворн. На двата континента различни държави се сражаваха в ожесточени боеве. Според историческите източници тези войни продължават десетилетия. Най-важния фактор при тях е че през животът си тези същества раждат десетки мъжки и само едно женско. Наричаха себе си Фотили. Населяваха речните и приморски райони на континентите. Войните се водеха с огнестрелни оръжия, които в повечето случай се зареждаха с взривни вещества. Бяха измислили и ракетите и се обстрелваха и с ракети, които правеха мощни експлозии и унищожаваха десетки квадратни метра на веднъж. Все още обаче не владееха ядрената мощ, летенето с самолети, потапянето с подводници. Все още нямаха индустрия и в повечето случай държавите на Ворн, събираха войски и ги изхранваха с принудителния труд на невоюващите.

Ето и една от картините която един „Следвач” засне на камерата си. По средата на сражението Ехойци в южната част на селището Тора и в северната и централната част разположени Тритийци. Поредната експлозия прозвучава в слушалките на Мел. Всички наблюдаваме как взривовете отекват един след друг в Южната част и как сграда след сграда падат разрушени. Къщите в селището наподобяваха на малки иглута. Много малка част от сградите бяха с по големи размери. Това за което обикновено воюваха всички на Ворн беше земята и злато, както и други ценни метали. „Следвача” засече движение покрай една от малко по големите сгради. Няколко бързи Ехойци напреднаха и се скриха в растителността- големи и разлети храсти, наподобяващи палми. В отсрещната сграда се намираха Тритийци, може би около десет. Те се изнизаха един по един от малката сграда, но един след друг бяха посечени с подобните на саби оръжия на Ехойците. Няколко мига след това те бяха в сградата, където до преди малко се намираха Тритийците. Тя се разцепи на две от мощен взрив. Вероятно Ехойците също бяха вече загинали. Парчета от сградата полетяха към „следвача” и счупиха камерата му. Загубихме картината точно в този момент.

Мел разочаровано се обърна към Марк с думите:

– Е Марк, какво толкова има да изследваме на същества, които толкова наподобяват на средновековни рицари? Борят се за парче земя! Дявол да го вземе, само си губим времето с изследване на поредната планета, на която живота не е достигнал до ниво в което може да кажем , че може да се извърши контакт с тези същества.

– Не се отчайвай, Мел. Все пак на тази планета може да научим много, заради голямото разнообразие на живот.

– Прав си за това, че има голяма прилика между Земята и тази планета, но въпреки всичко тези същества само воюват, бият се и се изхранват и с нищо не могат да ни заинтригуват. Нямат нито способности, нито имат желание да се усъвършенстват. Те не представляват интерес за нас.

– Възможно е да открием на тяхната планета нещо което псайкосите са пропуснали. Нещо с което да разкрием загадката за тях. Според мен има някаква причина те да не са дали умения и да не са повлияли живота на фотилите. Възможно е псайкосите да решават да повлияват само светове, които решат , че има смисъл да бъдат повлияни и че ще се подадат на влиянието. Възможно е фотилите да са същества, който никога няма да достигнат до космически прогрес.

– А не мислите ли - намеси се Весна – че е възможно, псайкосите да са се страхували от тяхната силна агресивност. Все пак те са имали съперници, който и до сега не сме разкрили, кой са и къде се намират в галактиката. Възможно е да ги е плашело точно тази агресивност.

– А защо всемогъщите – доктор Зет прекъсна жена си – биха се страхували от нечия агресивност.

– Елементарно, докторе – обърнах се към очилатият ми колега. – Тези същества, или слънца, или какво и да са, не са всемогъщи. Те са контролирали събитията десетки години, но са почувствали краят на своята раса, искали са да се презастраховат. Смятали са, че ако някой по агресивен и напорист се издигне над тяхното ниво, това ще значи, че ще им бъде отнето правото на контрол над вселенските мащаби и че абсолютното познание и агресивността на някоя друга раса биха ги поставили на второ място сред водещите събитията във вселената. Пълното познание е мощ която не може да се използва от всеки. Само един единствен може да го притежава, за да може той самолично да се разпорежда с вселената. С други думи, те се страхуват да им бъде отнето първенството в познанието. Вероятно това, което ние бистрим тук и сега, те вече го знаят и знаят и всяка наша следваща стъпка във космоса.

– Ако това е така, едва ли някога ще разберем кои са и какви способности имат.

Марк се обърна към мен и продължи да обяснява своята теза:

– Да не забравяме, че все пак множество народи не само на Земята, но и в целия космос са почитали и почитат слънцето като върховно божество. Това навежда на мисълта, че псайкосите, които изглеждат като слънца са били почти навсякъде във вселената и имат абсолютна власт, но се страхуват да не би да я изгубят.

– И това отново няма нищо общо с тези същества които воюват помежду си.

Аз се обърнах така, че всички да ме виждат:

– Уважаеми изследователи, да ви напомня, че всички ние сме изпратени тук да изследваме разумният живот. След като на тази планета има разумен живот това означава, че ще продължим нашата задача.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf