|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
МАРКИРОВКА
Няма обич. Сърцето във мрака не бие,
пътека плаче - в очите сълзи.
Аз тръгнах - тревата следите ще скрие,
не нося, във свойте шепи, трохи!
Над мен полумесец. Звезди пътеводни
разгръщат посоките - Север и Юг.
Прекършени мисли и счупени клони
показваха - Някай е минал оттук!
Гората заспа. Триста нощни китари
и пръсти смълчани опъваха струни
на арфи, запяли от спомени стари
от мойте мисли, навярно дочули!
И хиляди елфи, и приказни твари
повтаряха всичко, което оставих.
За мойте грешки, очите разбрали
започват да плачат... започват да парят...
И с обич. Сърцето във мрака пак бие,
пътеката плаче, че нямах трохи...
Приятелю - знай любовта ще открие
Сърцето ми. Пътят. И всички сълзи!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: lamarin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-11
прочитания: 100
точки: 36 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 22 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7549
Автори: 2038
Произведения: 45828
Съобщения: 198887
Лексикони: 2047
Коментари: 68425
SMS-и: 799
Снимки: 4691
|
|
|
|
|
|
|
|
|
