Неизпратено писмо до един ангел

Спиш ли? Знаеш ли колко си красив като спиш? Съня ти дарява цялата детска невинност на този свят. Сега пристъпвам тихо до теб, да можеше да видиш колко внимавам за да не вдигам шум. Не искам да смущавам спокойния ти сън. Ето, сега съм седнала до тебе и те наблюдавам. Затаявам дъх, сякаш очаквам всеки миг да отвориш очи. И в този си сън си така красив, ангел мой, че не искам да те будя.

Уморен си, знам. Цялата тази шумотевица около теб ти изпива енергията. Помниш ли, веднъж дори сам ти ми каза, че искаш да си починеш. Почини си, мое щастие, аз ще остана да те гледам. Да те пазя да не би някой да се осмели да наруши спокойствието ти. И тихо ще ти кажа какво значиш ти за мен.

За целият свят ти беше като ангел, хиляди пъти си го чувал за себе си. И хиляди пъти свенливо си свеждал глава. Не се срамувай ангел мой, ти напълно заслужи това определение за себе си. Със всеки твой дъх оправдаваше името си. Твоето име - Тодор " Божи дар". Знаеш ли, ти беше Божи дар за тези земи. Знам, че ме чуваш сега, и се чудиш с какво си заслужил тези думи. Запомни го, ти беше онази благословия, от която Балканите отчаяно се нуждаеха. И ти като мен си израснал тук и знаеш как нашите земи са сякаш символ на конфликти. А ти, ангел мой, беше така необходимото ни чудо – нашата надежда, че един ден всички ще сме обединени, ще обичаме така както умееше да обичаш само ти. Безгранично, безусловно, чистосърдечно, така както обичат само малките деца. Затова толкова обичаше децата, нали злато мое, защото те ти даваха сили да се бориш да върнеш детското и в нашите сърца. Прости ми, че го разбирам чак сега. Усмихваш се, сякаш искаш да ми кажеш, че за това никога не е късно.

Знаеш ли, откакто ти заспа нищо не е същото... Славеят замлъкна... Не иска да пее повече, и той като мен се страхува да не те събуди. А без песента на славeя пролетта навън е някак си тъжно красива. Мълчанието властва навсякъде, ангел мой, природата е затихнала. Нищо не е както преди. Навсякъде е тъжно.

Събуди се, прелест моя. Стани, и запей заедно със славея. Нека заедно с теб се разходим из градината със цъфнали череши. Нека със затаен дъх се радвам на усмивката ти, на смеещите ти се очи, в които са се скрили хиляди звезди. Събуди се, има още много неща на които да ни научиш. Събуди се, и обещавам да се опитам да бъда такава каквато ти искаше да бъда. Малко по-добра, малко по-сърдечна и също като теб да живея живот без граници.

Събуди се, защото Балканите имат нужда от теб. Събуди се да дариш малко щастие на тази тъжна земя.

Събуди се, ангел мой!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf