Понякога...

Понякога трудно се връщам
във лехите човешки сълзи.
Аз скачам завързала глезен
за хвърчила от оцветени мечти.

Понякога трудно излитам
прехапала дихание на стръка цветя.
Понякога много е трудно
от дъжда да стане дъга.

Аз тичам залепила на миглите
песни на влакове черни,
пълни с блясък от старите дни.
Аз бушувам... И мигам
като трапчинка... Като луничка....
Като клонка звезди....

Аз играя със кубчето плитки
на прехласнати жарки очи.
Аз пия от свенливите страсти
на шепите лунни бодли.

Аз понякога трудно се връщам
от ромолящия сън и мечта.
Аз понякога лесно забравям,
че детето стана жена.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: poetry_in_motion
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-11
прочитания: 50
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7591
   Автори: 2051
   Произведения: 46553
   Съобщения: 227894
   Лексикони: 2111
   Коментари: 69737
   SMS-и: 803
   Снимки: 4739