Носталгия

Ситен дъжд разстила ясен спомен -
отчупен къс от памет непокорна
и пак тупти на пълни обороти
сърдечната машина неуморна.

Тук всяко място свързано е с теб
от ъгъла надникваш и се скриваш
към теб вървя, но с бяла пелена
умело ти следите си покриваш.

Може би с носталгия ръждива
натровен съм и бавничко умирам
аз търся те наяве неуморно,
но само във съня си те намирам.

На моста над реката ще застана
ще ме нападне старата тъга,
че тук били сме двамата със тебе,
че тука сам застанал съм сега.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf