От изток Русалка чаках аз да се яви, И дълго взирах се в морските вълни. Но тя остави обичта в леглото, И болката от ляво в мъка мен обви.
Поглеждах често аз по морската пътека, Следи в пясъка не останаха дори. Повярвай чаках нейната усмивка, Дори с капчица солена там да ме дари.
Но днес не искам нея да осъждам, Дори и право нямам АЗ над нея разбери. Душата ми е свикнала в годините да страда, В сърцето ми навярно има и за нея пак сълзи.
Ще минат дни, години живота все напред, Дори и с трудности пред мене ще върви. Ще качвам с любов житейската пътека, Не чакам любовта - обичта да изравни.