Празните шепи останаха стиснати,
тежки клепачи затискат очи,
а тротоарите, стъпките стискащи,
бяха белязани с празни следи.

Ходят по масите днешните вестници
с листи загряти в среднощен печат,
черни заглавия, буквите-клетници
бяха Гаврошовци в днешния свят.

Хора вървяха в мъгливите улици,
сякаш роботи. Така ли човек
бе програмиран - оставайки улики,
че прогресира през новия век.

По тролейбусите пеят кондуктори,
майките биеха свойте деца,
улици пълни с коли на инструктори
и закусвални със стара боза.

Свят по-различен - научна фантстика,
утро, което ни дърпа назад.
Всички стени, изрисувани с свастики,
празни стомаси, мизерия, глад.

Уж бяхме свикнали, бяхме запазили
своята гордост, честта на Човек,
станахме лоши, безчувствени, мразещи
всичко човешко, през новия век!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: lamarin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-12
прочитания: 161
точки: 31 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54650
   Съобщения: 255684
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86208
   SMS-и: 822
   Снимки: 5643