В дюните света не е измислен...

Начало

Творби

Автори

Клубове

е-издания

е-книжарница

Истории

Лексикони

SMS-и

Форум

Чат

Други

Начало

Наши приятели


Творба - информация

Когато те нося

на ръце

в дюните -

светът не е измислен.

А Шехерезада е събудена

от повея на косите си.

Красотота е утро

в парещ пясък.

Не ме помни...

Залезът плаче

за вълните,

които танцуват.

В дланите на океана,

а лъчите са стрели,

венеца на начало.

Няма дума за любов.

Някъде зад топли облаци,

небесни кораби

платно от стихове

носят.

Аз съм... залеза.

И нямам дума за любов.

Не ме помни.

Нося илюзията

на най-истинската вечер.

Душата ми

е претоварена морска звезда.

А Поезията е в мен,

цялата прегърната

в дълбочината на очите ми.

Искрици от жарта,

божествени светулки

търсят път от страници.

Не ме помни.

Аз се връщам.

И ще те облека в различието.

С което залезът се усмихва.

Павлин Пушкаров

2008-06-12

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: zalez
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-12
прочитания: 127
точки: 46 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 28 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7591
   Автори: 2051
   Произведения: 46553
   Съобщения: 227894
   Лексикони: 2111
   Коментари: 69737
   SMS-и: 803
   Снимки: 4739