|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Безсмислено
Живееш в мен и светиш като слънце,
душата ми от сянката си бяга -
разкри я ти, разголи я с мисли
и тихичко на пръсти в мен избяга...
А аз те чаках всяка нощ и сутрин рано,
пазех се за теб - да ме откриеш,
в чувствата ти плувах непрестанно,
търсех те - пред теб да се разкрия...
Покрих идеите с късчета реалност,
построих те от мечти и светлина
и когато всичко рухна с идеала -
срутих своя дом от звезден прах...
Разпръснах го, закърпих си сърцето,
следите пред вратата заличих,
откъснах се от теб безумно леко,
но не те убих... защо не те убих?
Безсмислено е да те търся, да те искам,
да очаквам, че и ти за мен тъжиш,
настървено по душата си да блъскам
и да чакам съдбата да реши.
Свободна съм и мога да избирам,
да се махна от горящата коприва,
да се боря с воля, вместо да умирам
за една идея - погребана,
докато беше още жива...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: bluedesi
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-12
прочитания: 49
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46718
Съобщения: 196172
Лексикони: 2129
Коментари: 70296
SMS-и: 803
Снимки: 4759
|
|
|
|
|
|
|
|
|
