Пилея се. И пак се очертавам.По пръстите полепвам. Обозрима.Но медната ми кожа изтънява...Поискай ме безплътна. Прибери ме
преди да съм изтъркана от допир.Преди да почернее краткостта ми.Усещаш ли ме? Още ли съм топла?Аз мога без ръце да те прегърна,
очите ти да нося вместо дреха.Умората ти дълго да събличам.Загнездена съм в теб. Като утеха.Достатъчна. Такава ти приличам...