Върни ми вратите, тавана... и къщата

Вземи си живота, заплетен във моя
и дните усукани в тежки спирали.
Оставих те някъде там, на завоя.
Въртим се. Различни посоки избрали.
Понякога косо разменяме погледи.
През другото време сме толкова чужди.
Подреждаме пъзелно счупени спомени.
Изгубени каузи. Отчаяни нужди.

Вземи си ножовете, дето ме режат.
Очите - стомани, болезнено сини.
Онази умря. Със име Надежда...
Съвсем обяснимо. По много причини.
Нали не помисли, че аз ще заплача?
От толкова смърти обичам живота.
Сама съм създател, сама съм палача.
И всичко погребвам зад мен. Във окопа.

Вземи си ръцете, разяли бравите
и всичките навици с взлом да се връщаш.
Поръчах си панти. Върни ми вратите.
Върни ми тавана... и цялата къща!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Елишка
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-12
прочитания: 144
точки: 42 ( виж далите точки )
коментари: 9 ( виж коментарите )
препоръчано от: 23 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46716
   Съобщения: 196106
   Лексикони: 2129
   Коментари: 70290
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759