ПО ЗАЛЕЗ КАТО ИЗГРЕВ

НА К.

От болката
на вятъра
родих се.
Вселени
вплетох
във косите си.
Ръка подадох
плахо
на сълзите.
Събудих се
кована
от скалите.

Докосна ме
с ръцете
от надежди,
ухаещи
на шепа
слънце.
Отпих те
като нишка
нежност
и тихо
ми застели
пътя.

Намерих те
по залез -
като изгрев
и плахо
полетяха
пеперуди
Не искам
ти
да си отидеш,
защото
пак
ще се изгубя.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf