Посветено на баща ми

Събуди се деня. Ужасно рано.
Погали ме гальовно
с топли, слънчеви ръце.
Видях, преди това -
една звезда
ми се усмихваше през рамо
и тръгваше,
но цяла нощ бе сгушена
до моето сърце.

И обещаваше ми утре
пак да слезе,
душата неспокойна
с надежда да приспи,
че когато утрото отново
в стаята ми влезе,
ще е светло,
защото тя над мене
винаги ще бди...

Високо, татко си! Звезда.
В небето ми,
пресипнало от бури
и облаци дъждовни.
Понякога болиш,
изплаквам те в сълза...
Но винаги намирам слънце
в очите ти грижовни.

До сърцето си ми.
И радостта, и болката си в мен.
А днес, с благодарност пред теб
глава навеждам,
честит да си ми, татко,
честит да е рожденният ти ден!!!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf