Факлата проблесна в мрака. Запалена от нищото и чакаща подслон. Запечатан щрих, но не на снимка. Брутално замъглени… хиляди съдби. Силен взрив разруши картината… Едва дишаща и пулсираща тихо. Разкъсана на малки изкривени парчета, разпознаващи се в хиляди очи, искащи да прогледнат отново, чакащи нещо да ги оживи. В епруветката започна да става горещо. Парещо Слънце… Претопени сенки от всичките тези очи. Картината взе да оживява… отново… Но залепи части от изкривени души. Минали през болката и без никакви сили. Без глас и надежда, че има простор, сочещи в празното… неискащи… Втори взрив унищожи картината, но този път… тя сама го реши. Преди да се разпилеят парчетата… Избра нова факла и други бои.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------