Тръгваш си и всеки път е наистина - след огнена болка - връщаш се пак. Плъзваш по тялото ми нелепи измислици, отново ти вярвам, макар да е мрак.
След коравите думи на силна жена, пак ще седна във скута ти - знам си го. След всичките истини - отровна лъжа, пак ще влезеш във моя дом, страннико.
Ще се върнеш бос и окалян от фалш, и отново ще хванеш ръката ми. Ти сега си далеч. По-добре е така - катарзис за мен. За душата ми. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------