Само мрак и дъжд и болка и страх, самота и разбити надежди. Гняв в очите и сълзи и купчина прах, лицемерни усмивки небрежни.
Бягам в плен на мечти отлетели, сбъднати във неспирен кошмар. Тихо, някъде там от далече чувам пак "Сама ги избра"...
И сълзите изтривам и тръгвам със фалшива усмивка, душа... Скривам болката, спирам и млъквам! Ще живея от днес за мига!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------