Иди си от сърцето ми ранено! От мислите ми си иди! В душата ми, докрай изпепелена недей да ровиш с пръсти зли!
Недей да идваш и в съня ми и устните ми жадно да целуваш, а после празен да е пак деня ми, а ти във вените ми да бушуваш!
Иди си, като приливна вълна- брегът за мъничко целунала... Иди си, като есенна слана- цветът докоснала и в рана го превърнала!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------