СЛЕД БОЛКАТА СЕ УЧА ДА ОБИЧАМ

Поискай ме нахапана от ласки
да стрелям с глас по тишината.
Избягай ми. В съня ме стряскай,
че тази нощ обесиха луната ...

А после натроши небето. Цяло.
За да ридая над издъхнал пристан.
Кажи ми че съм мъртва. Ялова.
(не всички живи знаят да обичат)

Вдигни и клада, за да нямам вяра.
Ще я оплача като в чумно време.
И давай смело. Направи ми рана.
(когато си жесток си ми потребен)

Поискай ме, пречупена и малка.
Та ако ще дори... да е цинично.
По дяволите! Искам да заплача.
След болката се уча да обичам!

Когато ме направиш слаба,

когато ми отвориш рана-

ще станеш по- голям от хляба.

Защото с болката се храня.

( Камеля Кондова)

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf