|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
ВСИЧКО Е...
на П. с обич и благодарност
за нежността и слънчицето!
Знаеш ли колко отдавна
никой не ме е прегръщал
с ръцете си тръпни?
Никой не ме е завивал,
когато в хладност
утрото стъпне!
Как никой не е споделял
хляба си,
а на мен да ми е
сладко, когато преглътна!
Как никой не е докосвал
душата ми с думи
и разпилял ме,
да съм укротена, покорна и друга!
Как никой не е бил
разбираем, добър и различен
и аз да искам
да бъда закриляна!
И сърцето ми -
препускащ лопатар,
да кънти от клавиши
на събудено пиано!
Знаеш ли колко отдавна
никой не се е грижил за мене?
И спасена във него,
да благодаря
за всичко, което съм взела!
А ръката му в моята да бъде начало!
Ето защо ми е толкоз трудно
да живея разделена от всичко!
И събрала се в тичинка,
от човечност към мене изплакала,
искам само аз да обичам,
за да запазя сърцето му ЦЯЛО!
03.09.2007г.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: ЖЕНИНА
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-13
прочитания: 91
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7717
Автори: 2099
Произведения: 48507
Съобщения: 208508
Лексикони: 2275
Коментари: 72986
SMS-и: 806
Снимки: 4928
|
|
|
|
|
|
|
|
|
