|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Ограбена
Очите, горели до вчера в мечти, са празни. Сърцето до болка тупти от невъзможност любовта да изкаже. С урагани от ярост заливаш деня, заключваш далеч всеки лъч светлина. Наказваш душата със бич най-жесток...
И ден подир ден, сезон след сезон, сърцето безмълвно се сви. Крилати мечти забравило вече, самотно и тихо кърви.
А ти беше тъй нежен, горещ юлски ден. Цъфтеше душата със обич богата и слънцето грееше в мен. Бе светло и синьо небето. Бе пълно със песен сърцето.
Пречупи се нещо, света се обърна. Отиде си ясния ден...
С лъчите горещи опърли крилата. Наказа сърцето във мен.
Сега...
Невидима оставам в самотата. Безкрайно дълги часове. Зовът те думите, душата... Все хладен и далечен си. Мълчат сълзите неразбрани, а споменът във тях гори...
Прости за любовта непремълчана...
прости, че сърцето още тупти...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: tai
раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2008-06-13
прочитания: 61
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7591
Автори: 2051
Произведения: 46553
Съобщения: 227894
Лексикони: 2111
Коментари: 69737
SMS-и: 803
Снимки: 4739
|
|
|
|
|
|
|
|
|
