Двете лица на раздялата

Да те е страх не от думата силна "Последно е!"
Казвана често, сами да си вярваме май.
Но след която се връщаме пак. Победени.
И я повтаряме дълго. Без смисъл и край.

Но помня край с влюбен поглед и дълга целувка.
Спряла се в точка любов и без "Сбогом" дори.
И този край, без "Последно" безкрайно се случва.
Факла остава в живота, до край да гори!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-14
прочитания: 145
точки: 47 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 27 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7722
   Автори: 2101
   Произведения: 48584
   Съобщения: 213817
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73136
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937