ДО СЛЕДВАЩОТО СБОГОМ, ДЪЩЕРИЧКЕ...

* * *

За последен път те виждах може би,

ти толкоз малка бе, а сякаш го разбираше.

С веждички сключени, а погледът - искри,

погледна ме и мъката напираше...

Понечи за последно да се гушнем,

направи стъпчица една,

а майка ти - ръката ти не пусна,

така я дръпна - сякаш изпращя...

Ти толкоз малка бе, сред коридорите огромни,

свидетел тих на алчност и... "разплата",

а сякаш бе самичка и бездомна,

сред фоайето на Съдебната палата...

Майка ти, повлече те нататък,

а ти зад нея, плахо се обърна,

Любовта ми ще е твоя - без остатък,

и помни че... с мисълта си те прегърнах...

До следващото сбогом...

Дъщеричке...

* * *

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf