Роден град

Ти носиш името на злато,
огрявано си от слънчев плам,
Златица златна си за мен прекрасна,
грееш и нощем от звезди обляна.

В тебе аз съм се родила,
знанието свято, при теб получих аз,
що е българско и свято, при теб съм открила,
прекланям ти се в този час.

По улиците твои, когато преминавам,
връщам се в детството си аз,
люляци душата ми опияняват,
птички пеят ми в задружен глас.

На изворите твои жажда утолявам,
унасям се в мислите си за миг,
не само на злато си богато,
а и на прекрасно сътворените чешми

Далече съм вече аз от тебе,
но сърце ме тегли винаги назад,
ще се връщам при теб когато имам време,
защото си ми единствен роден град

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf