В кипарисите пак се скрива светлината... опустял брегът във пясъка притихва... само морските вълни във своя бяг отнасят мигове от тишината...
а бризът пропълзял едва... едва... в косите ми се спира влюбен и по кожата ми слънчеви лъчи попила с мокри пръсти трепетно рисува нежни чудеса...
и рапаните на морето песента запяха... даже залезът за миг поспря... гола... мокра... погалена от бриза, от морето нежно любена най-истински щастлива бях...