Храм

Прашаса опустелият ми храм,
стените се напукаха забравени,
кандилото със мирис на тамян,
погребваше надежди за запалване.
От свещниците лъхаше тъга,
огньовете, които ги допълваха,
изгубиха се някъде в прахта
на хиляди молитви недовършени.
Вратата се затвори, тъмнина,
погълна жадно в себе си душата ми
и пътя после скри към светостта.
А храмът беше в мен. И ме очакваше.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: juliet007
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2008-06-14
прочитания: 68
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7594
   Автори: 2052
   Произведения: 46583
   Съобщения: 229469
   Лексикони: 2111
   Коментари: 69835
   SMS-и: 803
   Снимки: 4743