РАНИ В ДУШАТА

Боляха много тежките плесници
от хора, за които се раздавах.
Кървях от грозните ритници,
които вместо обич получавах.

Но аз не спирах - пак обичах
и често спъвана, отново се изправях
предавана, ограбвана - отново тичах
и раните в душата си забравях.

Дори и непростимото прощавах-
опора бях дори за враговете.
Ръка за помощ винаги подавах,
макар сама да вехнех като цвете.

И днес, душата ми от прошки е богата,
макар и в нея рани да кървят...
И пак приятелски подавам си ръката-
забравила обидите - пак следвам своя път.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: palibeti
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-15
прочитания: 297
точки: 85 ( виж далите точки )
коментари: 12 ( виж коментарите )
препоръчано от: 55 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7591
   Автори: 2051
   Произведения: 46553
   Съобщения: 227894
   Лексикони: 2111
   Коментари: 69737
   SMS-и: 803
   Снимки: 4739