Пред оковите на разума и мъдростта, избирам без да мисля порива на младостта. Искам с теб да усещам желаната красота. Обичта е вярната житейска философия. Без нея мъдрите са обречени на атрофия. Когато ме докоснеш дълбоко в сърцето с нежните си думи, светва ми лицето. По безкрайни друми душите ни поемат, светът става песен, любовен водоем. Прогонили тъгата, забравили сълзите, носим се с вихъра, целунали мечтите. Дали след сто години ще бъда шепа прах или суха мумия, въобще не ме е страх. Тогава ще е важно, че с теб в любов живях.