Буря

Мирис на цветя... вода... сълзи...
бурни облаци се стичат по небето...
красотата загадъчно пълзи
и събужда носталгия в сърцето...

Идва буря... искам в нея да се влея,
като прашинка на стихията се вричам,
себе си да лъжа не умея -
затова ще тичам... към нея все ще тичам...

Възкресена безгласно ще умирам
и умирайки ще чувствам в мен Живота,
ще се смея в плача неконтролиран,
ще избягам... без опора, без посока...

Разпръсната по вихъра ще търся
частици от това, което имах
и докато природата бушува
в мен ще влее мир, баланс и сила...

Оставете ме за миг да я почувствам -
свободата на емоцията дива
и с отворено сърце да се отпусна
в бурята - безумна, но щастлива...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: bluedesi
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-06-15
прочитания: 66
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46735
   Съобщения: 197277
   Лексикони: 2130
   Коментари: 70338
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759