И мечтите ни продадох, само за да са далеч от мен! На други спомените ни раздадох, остана празно, само мрак студен! Прозорците затворих, да не влиза светлина и щорите грижливо спуснах... Катинара на вратата сложих, възцари се самота. И дори сега сърцето да забие дръзна!
Можеш ли да го повярваш?! Та то отново те обича! Успява да живее в нищета и боли го, и пак не те отрича! О, горкото, то още вярва в любовта... -------------------------------------------------------------------------------------------------------------