ДА ИЗПЛАЧЕШ СЕБЕ СИ

Моя е... душата съживена,

от стъкло изваяна в нощта,

рухвала смълчано победена,

възкръсвала във призрачна сълза.

Моя е... нощта от птиците сглобена,

ядно хапеща завихрени тела,

с пориви завита... но отнела,

нежността... изписана с ръка.

Моя е... вината украсена,

от откъснати цветя изплела брод,

скитайки... намерила окови

и към тях... е прикачила Бог.

Моя е... борбата окрилена,

водена за свободата на духа,

зажадняла... но и утолена,

на разсъмване достигнала върха.

Моя е... победата зачената,

в звуците изплискани в дъжда,

който ме изми... от кражбите,

трупани в сандъка на греха.

Моя е... и свободата тясна,

приюти ме с робските ръце,

притчите... покръстени са бясно,

няма черни... има само бели светове.

16.06.2008г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf