|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
С непозната поетеса...
Забравих как изглеждашмежду залезите.Под стрехите прелитатпеперуди от крайлунен сън.И ме четат през очите ми.А нощта се преоблича в копринен ден.Ти си непозната поетеса,идваща в моя стих.Аз съм недоволенот твоето отсъствие.Идваща...Без среща:на парапета,където цветя са дрехии бяла, топлоносеща котка пропълзява,за да усети моя дъх-от среднощен анфас. А те помняв овалния прозорец-на прелята чаша.Над която свири тромпет.От лиричния смисълна слънца падат сенки,защотообичам да наричам Витоша-кораб:на вятърни вълни,на разпиляна обич.С леките съкровищана ново бъдеще.В допиването ниима паднали светулки, а ледът не се топи.Той е разум,зад нас-които сме крайречни нотина въздушен блус.Незапомним,защото в котешки следисе събират силуети.Които се досещат-че се познават:от любов, стихи излишната необходимост.За още миг...
Павлин Пушкаров 2008-06-16
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: zalez
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-16
прочитания: 192
точки: 68 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 29 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46715
Съобщения: 196043
Лексикони: 2123
Коментари: 70283
SMS-и: 803
Снимки: 4759
|
|
|
|
|
|
|
|
|
