разходка с вятър и усмивки...

полето е протегнало
зелените си длани
и пулсира учестено
натежало от живот
и оглежда се в небето
по което важно се разхождат
бели пухкави мечти
а на прозрачна сцена
построена между тях
танцуват чайки
понесли на крилете си
тайни с дъх на море
и ехо се носи
от очите ми
които се навеждат
и пият до препиване
тази трезва чистота
а времето се е подпряло
по мекото в ръцете ми
където вятърът тихо мърка
(като коте)...

дано не разлее боите

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vanya777
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-16
прочитания: 207
точки: 76 ( виж далите точки )
коментари: 12 ( виж коментарите )
препоръчано от: 40 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7594
   Автори: 2052
   Произведения: 46583
   Съобщения: 229469
   Лексикони: 2111
   Коментари: 69835
   SMS-и: 803
   Снимки: 4743