А ако не можеш да простиш

Затваряш ли вратата?
Прости ми, закъснях...
Пусни поне душата,
но заключи отвънка онзи черен грях!

Пусни я, нека влезе,
нека ти разкаже как живях!
От болката ти, нека вземе
и на нейно място да ти подари от моя смях...

И сълзите ще изпие,
ще заличи и спомена за мен!
Усмивката ми топла от сърцето ще изтрие,
ще те погали полъхът на самотата - все така студен...

И без мене щастието си ще намериш,
но дали ще можеш да обичаш, е това не знам!
Боже мой, но защо от страх трепериш?!
Сега ли осъзнаваш, че не можеш да живееш сам...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf